„БЫВАЕТ ТАК, ЧТО ЗОДЧИЙ МНОГО ЛЕТ…”
Иван Сергеевич Аксаков (1823-1886 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪЙ СТАВА, ЧЕ СТРОИТЕЛЯТ ГРАДИ
Тъй става, че строителят гради,
над сградата се труди търпеливо
и остарял от мъки и беди,
накрая я приключва горделиво.
В душата му – доволна ведрина,
към зданието весел поглед лъска...
Но куполът е крив! Пукнатина
голяма се пропуква, дъжд пропуска!
Събаряй всичко, ново ще градим...
Но новият му труд е пак безплоден,
защото планът е неизпълним,
с градител лош, с материал негоден!
Така ли ти се трудиш, мой човек,
над сградата на общество несито?
Завършва труд... Минава век след век
и истина могъща е разбита!
И всеки път до нея се ломят
невинни жертви в трудовата същност!
Нима назад завива този път
и в кръговрат се колелото връща?
О, род човешки! В своята съдба
ти Истина и Вяра често браниш,
за да откриеш новата борба,
да проектираш нов размер на храма!
Как търси цели в радост и беда,
какви ли богове не моли слисан?
Но много ли въпроси разгада,
разбра ли тайния житейски смисъл?
Пак кърши туй, каквото е било,
съдбите хорски с жива скоротечност!
Все таз вражда на властващото зло,
все същата непостижима вечност.
Но опитът ума ни примири –
изчезнаха надежди и утехи;
и с бреме носим дните недобри
без вяра в наши бъдещи успехи!
Ударения
ТЪЙ СТАВА, ЧЕ СТРОИТЕЛЯТ ГРАДИ
Тъй стАва, че строИтелят градИ,
над сгрАдата се трУди търпелИво
и остарЯл от мЪки и бедИ,
накрАя я приклЮчва горделИво.
В душАта му – довОлна ведринА,
към здАнието вЕсел пОглед лЪска...
Но кУполът е крИв! ПукнатинА
голЯма се пропУква, дЪжд пропУска!
СъбАряй всИчко, нОво ште градИм...
Но нОвият му трУд е пАк безплОден,
заштОто плАнът е неизпълнИм,
с градИтел лОш, с материАл негОден!
ТакА ли тИ се трУдиш, мОй човЕк,
над сгрАдата на обштествО несИто?
ЗавЪршва трУд... МинАва вЕк след вЕк
и Истина могЪшта е разбИта!
И всЕки пЪт до нЕя се ломЯт
невИнни жЕртви в трУдовата сЪштност!
НимА назАд завИва тОзи пЪт
и в кръговрАт се колелОто врЪшта?
О, рОд човЕшки! В свОята съдбА
ти Истина и вЯра чЕсто брАниш,
за да открИеш нОвата борбА,
да проектИраш нОв размЕр на хрАма!
Как тЪрси цЕли в рАдост и бедА,
каквИ ли боговЕ не мОли слИсан?
Но мнОго ли въпрОси разгадА,
разбрА ли тАйния житЕйски смИсъл?
Пак кЪрши тУй, каквОто е билО,
съдбИте хОрски с жИва скоротЕчност!
Все тАз враждА на влАстваштото злО,
все сЪштата непостижИма вЕчност.
Но Опитът умА ни примирИ –
изчЕзнаха надЕжди и утЕхи;
и с брЕме нОсим днИте недобрИ
без вЯра в нАши бЪдешти успЕхи!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Аксаков
БЫВАЕТ ТАК, ЧТО ЗОДЧИЙ МНОГО ЛЕТ…
Бывает так, что зодчий много лет
Над зданием трудится терпеливо
И, постарев от горестей и бед,
К концу его подводит горделиво.
Доволен он упрямою душой,
Веселый взор на здание наводит...
Но купол крив! Но трещиной большой
Расселся он, и дождь в него проходит!
Ломает всё, что выстроено им...
Но новый труд его опять бесплоден,
Затем что план его неисполним,
И зодчий плох, и матерьял не годен!
Не так ли ты трудишься, человек,
Над зданием общественного быта?
Окончен труд... Идет за веком век,
И истина могучая разбита!
И всякий раз как много с ней падет
Безвинных жертв рабочего движенья!..
Ужель твое развитие идет,
Как колесо, путем круговращенья?
О род людской! Не раз в судьбе своей
Ты мнил найти и Истину, и Веру,
Затем чтоб вновь разуверяться в ней
И строить храм по новому размеру!
Каким путем ты цели не искал,
К каким богам не воссылал моленья?
Но много ль ты вопросов разгадал,
Но тайный смысл ты понял ли творенья?
К чему же ты нас ныне привела,
Судеб мирских живая скоротечность!
Всё та же власть враждующего зла,
Всё так же нам непостижима вечность.
Но опытом смирилися умы,
Исчезли с ним надежды и утехи;
И жизнь теперь, как бремя, носим мы,
И веры нет в грядущие успехи!..
1846 г.
---------------
Руският поет, публицист и обществен деец славянофил Иван Аксаков (Иван Сергеевич Аксаков) е роден на 26 септември/8 октомври 1823 г. в с. Надеждино, Оренбургска губерния в семейството на писателя Сергей Аксаков. Като редактор на вестниците „Московский сборник“, „Русская беседа“, „Парус“, „Москва“, „День“ и „Русь” почти непрекъснато е под полицейски надзор за проявите си на свободомислие. От 1857 г. е председател на Московския славянски комитет и водещ идеолог на славянофилството. Аксаков е ярък застъпник на българската национална кауза по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Със средства на Московския славянски комитет е закупена голяма част от оръжието, униформите и снаряжението на Българското опълчение. Като яростен критик на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. е изселен от Москва, а в навечерието на свикването на Учредителното събрание е издигната кандидатурата му за български княз. Почетен чуждестранен член е на Българското книжовно дружество към Българската академия на науките (1884 г.). Умира на 27 януари/8 февруари 1886 г. в Москва. След смъртта му съпругата му издава 9 тома с негови стихове, преписки и публицистика. На него са наименувани много български обекти като гр. Аксаково, Варненска област, централни улици в София и във Варна, гимназия „Иван Аксаков“ в Пазарджик и др.
---------------
* (экспромт: Таня Богомолова)
„Принимаю всё так как есть...
Божий суд! И меня осудят...
Боль мозгов оседает здесь,
А судьба ставит всё на круги!”
Боль мозгов оседает здесь...